Случай на месеца - НОЕМВРИ

Актуализирано: 16.11



Искаме да ви запознаем с пъстрия случай на една прекрасна госпожица с хитри очички на 10 месеца. Защо точно него? Защото беше по-различен. Започнахме работа с консултация с проследяване от 1 месец, а завършихме окончателно след 9 месеца. 😱 И както казват по филмите - не е така както изглежда. Ако първосигнално си помислихте, че 9 месеца сме се мотали, гонейки една цел, лъжете се. Работихме на три етапа с три различни цели. Започнахме работа по премахване на нежелана асоциация, но и да постигнем по-спокоен и качествен сън. Отметнахме го, но няколко месеца след това родителите срещнаха трудност с прехода от 2 към 1 дрямка, който както знаете е най-сложният от всички, защото детето трупа ударно доста повече умора от обикновено и режимът може да стане тотална каша. А малко след като се справихме и с това, те вече бяха готови и да започнем обучение по самостоятелно заспиване и затова се обърнаха за пореден път към нас за съдействие. Сигурно се чудите защо не сме работили за самостоятелно заспиване още първия път? Отговорът е прост - защото не е имало нужда, родителите нямаха такава потребност. Няма нищо задължително. Майката сподели, че се чувства чудесно от прогреса и не иска нищо повече на този етап. Ние също вярваме, че това е правилният подход. Не е важно какви са очакванията на обществото, роднините или който и да било друг. Важното е какво искат да постигнат родителите, така че всички вкъщи да се чувстват удовлетворени от промяната.

В първия етап работихме по промяна на асоциацията за заспиване, увеличаване на нощния сън, улесняване на приспиването. Ето малко данни какво заварихме и какви бяха очакванията на родителите:

Бебка заспиваше приспивана на ръце, върху гърдите на татко в извънредни ситуации, а в повечето случаи заспиваше на гърда с мама. Това беше основният проблем, който пречеше на родителите да се наслаждават на родителството. Приспиването беше много продължително и трудно, и често се случваше след 23-00ч. и то с доста борба. Но това не беше всичко - навикът на малката госпожица да се събужда при измъкването на родителя от стаята след приспиването също създаваше големи неудобства. Будеше се по 3-4 пъти на нощ и в крайна сметка накрая родителите не успяваха да я приспят в кошарата й и се налагаше вземане в родителското легло до сутринта, за да могат всички да поспят поне малко.

Тази невъзможност за приспиване вечер преди 23-00ч. освен, че беше много изтощителна за родителите, беше причина за доста краткия нощен сън на детето - около 8-9ч. максимум. Всеки път имаше силен протест (неистови писъци, бутане, истеричен плач) при опит да бъде успокоена по начин, различен от гърда.


В рамките на времето, с което разполагахме, успяхме да подобрим всички показатели и да постигнем желаната от родителите промяна. Госпожицата заспиваше в креватчето си, докато мама стои до кошарата и си чете книга. Нямаше вече заспиване на гърда. Смъкнахме часа за заспиване на 21,30ч.-22ч., каквото беше и желанието на родителите. Това увеличи най-накрая нощния сън и той вече беше над 10ч. А заспиването - то вече се случваше за 10-15мин.


Няколко месеца след това малката ни клиентка показа явни признаци за готовност за преход от 2 към 1 дремки. Всичко беше започнало отново да излиза от рамката - сложно приспиване, отказ от следобеден сън, оттам преумора, неспокойство през нощта. За около 2-3 седмици окончателно сменихме режима и всичко си дойде на мястото, но продължихме да следим още известно време, за да се убедим, че всичко е наред и детето не се преуморява. Режимът отново влезе в ритъм. Това, което обаче се обърка, беше асоциацията за заспиване. Покрай прехода, опитите за приспиване за втори сън и цялата режимна каша, родителите се бяха принудили да приложат повече помощ при заспиване и бебка беше свикнала отново да заспива с допир - този път с ръка на торса й или галене. Както и се случва в повечето случаи, когато някаква асоциация се затвърждава - има проблем, мама и тате намират работещ вариант за приспиване и попадат в капана. Така лека полека стигнахме до осъзнаването, че родителите искат окончателно да я научат да заспива сама. Започнахме с малко подготовка като дадохме на мама и тати домашно - преди да започнем обучението да премахнат асоциацията с докосването до етапа, който бяхме постигнали преди. Те знаеха как да го постигнат вече, защото го бяха правили, просто сега трябваше да сме още по-концентрирани и постоянни, за да стане отново факт. И не само, че успяха, а и го надградиха - детето заспиваше в кошарата си, докато мама е в стаята, но не е пред очите на бебето, а тихичко си седи зад шкафа. Това само помогна на процеса по-натам.

На финала и предвид времето, прекарано в подготовка и подобрения, решихме, че за извеждането на родителя от стаята е добре да подходим с малко по-рязък метод, който да даде бързи и категорични резултати, защото цялото семейство имаха огромна нужда от това. Този метод обикновено сработва за 4-5 дни, а в по-трудни ситуации може да се проточи до 10-14 дни. Каква обаче беше изненадата ни, когато девойката протестира точно един ден. 😲 Един! И така от втория ден и досега приспиването е все така безпроблемно. Казват лека нощ и излизат, а тя заспива съвсем спокойно. На тази възраст децата преминават през огромно развитие, което е свързано с много промени по режима и навиците за сън и нещата лесно могат да се объркат. Но в повечето случаи това са поправими неща. И това е един прекрасен пример за това. Ако и вие срещате трудности и искате и с вас да сътворим такива чудеса, обадете ни се още сега 🙃



12 преглеждания0 коментара