Педагогическата методика на Мария Монтесори ни въвежда в един нов, различен от установения свят, по отношение на начините, по които децата биват отглеждани, възпитавани и обучавани.
„Образованието вече не трябва да бъде предимно предаване на знания, а трябва да поеме по нов път, търсейки освобождаването на човешките възможности.“ ¹
Education for a New World p.1
В това “освобождаване” съществена роля заема възрастният и това как той влияе върху формирането, развитието и цялостния напредък на детето.
Точно във възрастта 0-6 години, която Мария Монтесори определя като “чувствителен период”, ролята на възрастния е от определящо значение за цялостното развитие на детето: емоционално, физически, психологически. Разбира се, родителят/възпитателят заемат своята важна роля и в следващите етапи на развитие, но сякаш с най-голяма тежест е периодът, в който детето има небивал интерес към всичко заобикалящо го, сетивата му за изострени за изследване, откриване и изучаване на всичко ново, с което се сблъсква за първи път.
Осъзнавайки важната си задача, възрастният трябва да бъде подготвен, за да помогне на детето в неговото развитие, движение и комуникация, а не да нанесе непоправими вреди, които да бележат неговото съществуване.
Заемайки и осъзнавайки ролята си в развитието, възрастният трябва да може да предостави възможности на детето, чрез максимално добре подготвена среда. Ако условията са подходящи, детето става независимо, движи се свободно и задоволява инстинкта си да изучава и възприема новия за него свят.
Ролята на възрастния не се изразява само в това, да подготви и предостави по-добра среда за развитие на детето, да му асистира и да наблюдава неговите действия, но и в това да подготви самия себе си за това пътешествие. Той трябва да се подготви интелектуално, физически и духовно.
Разглеждайки духовния аспект на подготовката, не бива да се мисли, че високите нива на образованост са достатъчни. Преди всичко, човек трябва да помисли добре върху морала си и най-вече върху това как възприема детето. Трудна задача, в която възрастният трябва да изчисти от себе си всички предразсъдъци и да бъде способен да види детето, смирено и великодушно.
“Това са духовните качества, които той трябва да придобие. Това е централната точка на равновесие, без която е невъзможно да продължи” Тайната на детството, стр. 129 ²
Преминавайки към интелектуалната подготовка, всеки възрастен би следвало да знае какви ще са нуждите на детето за развитие в конкретната възраст и да разбира принципите на Монтесори. Високите нива на обща култура също са важни, за да бъдем подготвени и когато има нужда да дадем необходимата информация на детето, а не да го разочароваме и в последствие да загубим интереса му към изучаването на заобикалящия го свят.
Всяко действие на възрастния преминава във външния облик, който децата копират и възприемат като модел за подражание. Ролевият модел ни е добре познат не само от Монтесори. В чувствителния период на децата, в който те все още неосъзнато повтарят и попиват действия от външните фактори са пример, за това, че трябва да бъдем и физически подготвени. Начинът, по който говорим, движим се, общуваме с околните, възрастни и деца, ще бъде пример, който децата ще възприемат като “normalen” и в етапа, в който са готови, ще го възпроизведат.
Всичко казано дотук ни показва, че ролята на възрастния и неговата подготовка са в основата на това, в различните етапи на развитие на детето да няма пропуски, причинени от външни фактори.
Ролята на всички нас - родители, асистенти, учители е на първо място да поставяме детето и неговите нужди. Да уважаваме ума му, да подкрепяме независимостта му и да го насочваме към средата, която ще подпомогне неговото израстване като човешки индивид!
¹ Maria Montessori, 1989, Education for a New World, Clio Press, Oxford
² Мария Монтесори, 2017, Тайната на детството, Издателство Асеневци